• Info
  • Toggle gyroscope controls
  • Tiny planet view
  • Sound on/off
  • Edit
  • Virtual reality
  • Fullscreen
    Close

    Card

    Card

    Отначало откриха, че и двата оцелели слона са изчезнали. Но съвсем скоро прекратиха издирването. Те несъмнено бяха там, съвсем наблизо, всеки можеше да ги повика и види с очите си: просто още две огромни солени гъби със слонски очертания се бяха присъединили към останалите солни образувания, които обсипваха плитчините. Явно дълго се бяха обливали с хоботите си слоновете, а покриваща ги солена коричка бе ставала все по-дебела и по-дебела. Бяха продължили да се къпят и през нощта, ставайки все по-тежки и трудно подвижни. И сега те несъмнено бяха там, но съвсем схванати, задушени, смазани от солената маса. За сметка на това обаче бяха покрити с броня, неподвластна на ударите на времето за векове, дори за хилядолетия напред.[1] В рамките на изложбата “Време за разпад” Павлин Радевски представя серия от солни копия на прототип, преминаващи през трансформация. Първообразът, подлежащ на отпечатване, е изчезнал, той принадлежи другаде, на друго време, към което обектите ни препращат. Отправна точка на изложбата е изначалното противоречие на идеята за запазване и тази за загубване. Художникът, своеобразен агент на хаоса, произвежда копия, но вместо да се стреми към обхващането на възможно най-много запис, той предизвиква разруха. В края на този симулативен и преднамерен процес, формата изчезва, а зрителят се озовава в пространство на бялата светлина – информационен тотал. Реконструкцията на матрицата се оказва невъзможна, или поне в рамките на света на материята, може би защото самата тя не е от тук, или защото вселенският импулс към ентропия[2] надмогва и в крайна сметка побеждава структурите в информационното поле. Скулптурите са изградени от органични материали, като в основата си съдържат сол – едно от първите средства за консервация, познато на човешката цивилизация. Павлин Радевски разглежда живота на копието като функция на оригинала f(o), а не като негово безкрайно, безентропийно продължение. Отпечатъкът се превръща в единствена цел, а веществото за запазване йерархически надминава своя модел. Солта, която носи в себе си живота и смъртта, в човешкото тяло служи за предаване на нервните импулси, свиване и отпускане на мускулите, но в прекалено голямо количество става отрова, разяжда тъкани, прави водата мъртва. Изложбата се движи успоредно по няколко опозиционни оси (телесно/нетелесно, вечно/ефимерно, присъствие/отсъствие), които обаче не са радикално противопоставени, а мислени като процес на преобразуване, вливане и разливане, от едно в друго. “Време за разпад” следва линията на раждане и умиране. Първоначал- но зародиши в стените на галерията, творбите излизат, обособени като самостоятелни форми, и, подобно на пътя на живото в природата, се разпадат, преди обаче да успеят да се репродуцират. Под купола образът се разтваря – сол по кожата на кулата – връщайки се обратно в нейното тяло, обратно в информационния океан. В процеса на разглеждане на изложбата, зрителят събира делтите в информационното поле – разликите в начините, по които копията са се възпроизвели. В края, той добавя липсващата визуална информация в своето въображение, доизграждайки образа, така създавайки едно съвършено, нематериално копие – абсолютната, всъщност, цел. [1] Турние, М., Tournier, M., & Петрова, Е. (1998). Тримата влъхви Гаспар, Мелхиор и Балтазар. София: Литера Прима. [2] Ентропията в информационното поле (Ентропия на Шанън) е липсата на структурирана информация, предадена от събитие или предмет, на фона на всички възможни резултати в това информационно поле. Павлин Радевски (1975) завършва специалност скулптура в Художествената академия в София през 2001 г. в курса на проф. Ангел Станев. Автор е на няколко самостоятелни изложби, както и е сред организаторите на програмната изложба „Без дистанция”, представяща работата на 21 съвременни млади скулптори в галерия „Райко Алексиев” през 2015 г. Съ-основател е на организацията ДЕПО СКУЛПТУРА, с която реализира различни публични прояви в областта, сред които е и изложбата „Скулптурата сега“ през 2018. Павлин Радевски е носител на Първа награда за скулптура на Фондация „Св. св. Кирил и Методий” през 2003 г. Живее и работи в София, България.

    First it was discovered that the last two elephants had disappeared. But the search was soon broken off, for beyond the shadow of a doubt there they were in plain sight: two enormous mushrooms of salt shaped like elephants had swollen the ranks of the saline concretions that had formed in the shallow water. By showering each other with their trunks, they had encrusted each other with thicker and thicker layers of salt, and after pursuing their ablutions well into the night they had grown too heavy to move. There unquestionably they were, paralyzed, asphyxiated, crushed under their burden of salt, but safe from the ravages of time for several centuries, several millennia.[1] In the exhibition “Time for Decay” Pavlin Radevsky presents a series of salt copies of a prototype undergoing transformation. The original image has disappeared, it belongs elsewhere, to another time, to which the objects transfer us. The starting point of the exhibition is the contradiction of the idea of preservation and that of loss. The artist, agent of chaos, produces copies, but instead of striving to capture as much information as possible, he causes destruction. At the end of this simulative and deliberate process, the form disappears and the viewer finds himself/herself in a space of white light – informational totality. The reconstruction of the matrix proves impossible, or at least within the world of matter, perhaps because it is not itself from here, or because the universal impulse towards entropy[2] overcomes, and ultimately defeats, the structures in the information field. The sculptures are constructed of organic materials, with salt at their base, one of the first means of preservation known to human civilization. Pavlin Radevsky regards the life of the copy as a function of the original f(o), not as its infinite, entropy-free extension. The imprint becomes the sole goal, and the material for preservation hierarchically surpasses its prototype. Salt, which carries within itself life and death, in the human body serves to transmit nerve impulses, to contract and relax muscles, but in too large a quantity it becomes poison, corrodes tissues, renders water dead. The exhibition moves in parallel along several oppositional axes (corporeal/noncorporeal, eternal/ephemeral, presence/absence), which are not radically opposed, however, but thought of as a process of transformation, of flowing in and out, from one into the other. “Time for Decay” follows the line of birth and dying. Initially germinating within the gallery walls, the works emerge, distinct as independent forms, and, like the path of the organic in nature, decay before they can reproduce themselves. Under the dome, the image dissolves – salt on the skin of the tower – returning to its body, back into the ocean of information. In the process of viewing the exhibition, the audience gathers the deltas in the information field – the differences in the ways the copies have reproduced themselves. In the end, he/she adds the missing visual information into his/hers imagination, completing the image, thus creating a perfect, immaterial copy – ultimately, the endgame. [1] The Four Wise Men. Michel Tournier translated by Ralph Manheim. Publication Date. September 24, 1997 [2] The entropy in an information field (Shannon entropy) is the lack of structured information conveyed by an event or object amid all possible outcomes in that information field. Pavlin Radevski (1975) graduated sculpture at the Academy of Arts in Sofia in 2001 in the course of Prof. Angel Stanev. He is the author of several solo exhibitions, as well as one of the organizers of the program exhibition “Without Distance”, presenting the work of 21 contemporary young sculptors in the “Raiko Alexiev” gallery in 2015. He is the co-founder of the DEPO SCULPTURE organization, with which he realizes various public events in the area, among which is the exhibition “Sculpture Now” in 2018. Pavlin Radevski is the winner of the First Prize for Sculpture of the Foundation “St. St. Cyril and Methodius” in 2003. Lives and works in Sofia, Bulgaria..

    Card

    Card

    Fl1 panorama