Кула Убежище Изложба на Станислав Памукчиев 29.04-20.04.2022 Куратор: Петер Цанев „Кула убежище“ е необичаен проект, разположен в сянката на изкуството, призована от траекториите на Шелинговия „ступор на разума“, Лакановата „няма реалност“, „криптовата инкорпорация“ на Дерида и „стратегическата красота“ в „некомуникативното ядро на изкуството“ на Перниола. Сянка, която отхвърля цялостните обяснения и възпрепятства всички възможни типологически знания за сетивата и свързаните с тях естетически упражнения, медитации и нагласи. „Кула убежище“ може да бъде определена като емоционален симулатор, синтезиращ онези елементи от творчеството на Станислав Памукчиев, които са останали извън структурите на представяне. Кулата в този проект материализира възкачването на душите към областите на немислимото, а режимът на убежището отпраща към недосегаемия свят на изкуството, превърнат в аварийна лаборатория, която използва пространството на ума за да ни пита кой и как пренася образите на нашия живот. Склонни сме да гледаме на човешките души като на митологични същества, наподобяващи доброволни халюцинации. В същото време за нас днес човешкото съзнание е по-скоро природно явление, което все още е приемливо да бъде изучавано едновременно както от природните, така и от хуманитарните науки. „Кулата убежище“ не е художествена метафора, а реалност, в която всеки може да влезе. „Кулата убежище“ не е светилище, а фар в човешките подземия. „Кулата убежище“ не преформулира и не разменя стойности. „Кулата убежище“ е безмълвен ритуал на тържествуващи сияния, които осветяват експанзивната непрогледност на настоящето. Петър Цанев

Shelter Tower Exhibition by Stanislav Pamukchiev 29.04-20.04.2022 Curated by Peter Tzanev The Shelter Tower is an unusual project in the shadow of art, summoned by the trajectories of Schelling’s “stupor of reason”, Lacan’s “mute reality”, Derrida’s “cryptoincorporation” and the strategic beauty of Perniola’s “noncommunicative core of art”. A shadow that rejects full explanations and prevents any possible typological knowledge of senses and the aesthetic exercises, meditations and attitudes associated with them. The Shelter Tower can be defined as an emotional simulator, synthesizing those elements of Stanislav Pamukchiev’s work that have remained outside the structures of representation. The tower in this project symbolizes the ascent of souls to the realms of the unthinkable, and the asylum regime connects us to the untouchable world of art, turned into an emergency laboratory that uses the space of the mind to ask us who and how transmits images of our lives. We tend to view human souls as mythological beings resembling voluntary hallucinations. At the same time, for us today, human consciousness is rather a natural phenomenon that is still acceptable to be studied by both the natural sciences and the humanities. The Shelter Tower is not an artistic metaphor. It is a reality that each of us can enter. The Shelter Tower is a beacon in the human dungeons. The Shelter Tower does not reformulate or exchange values. The Shelter Tower is a silent ritual of triumphant radiances that illuminate the expansive opacity of the present. Peter Tzanev

Card

Card

Card